12.06.2013 г., 9:19 ч.
Апострофи
926
0
0
Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва
в ръцете на невръстен демон.
Чиито огнени крила
сияят с пламък синьо-леден.
Но с колкото и оборота, бясно,
да се въртим над бездната в минута,
ще съска с ярост песента ни –
додето бъде чута.
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.
Въжето люшка се едва
в ръцете на невръстен демон.
Чиито огнени крила
сияят с пламък синьо-леден.
Но с колкото и оборота, бясно,
да се въртим над бездната в минута,
ще съска с ярост песента ни –
додето бъде чута.
© Константин Дренски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
