Апострофи

12 июн. 2013 г., 09:19

Поэзия

925 0 0

Забравил съм да нижа думи,
да казвам истини с достъпност.
Кръжим над пъкъл, центробежно,
отделно плачещи – в съвкупност.

Въжето люшка се едва
в ръцете на невръстен демон.
Чиито огнени крила
сияят с пламък синьо-леден.

Но с колкото и оборота, бясно,
да се въртим над бездната в минута,
ще съска с ярост песента ни –
додето бъде чута.

Апострофи

Свързани произведения

Комментарии

Предложения