16 abr 2014, 22:18

Април

  Poesía
591 1 3

И си плаче небето самичко,

с бели сълзи си плаче -

през април,

и си жали неродената зима,

и прекъсната пролет си жали,

и разни, разни неща -

все неслучили се...

 

И през нашите раждания,

и през тихите смърти -

надживени,

преживени,

незабравени -

все събираме бели снежинки,

през Април

от сляпото,

тъмно небе.

А в Събота Дълга

и Светла,

казват - иде Христос.

И във Вторник, вали си снега,

и небето си плаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светли празници, Сани, Кети!
  • Светли празници, Мая!

    Поздрав за стиха!
  • Този стих звучи в унисон със Страстите Христови, напълно в духа на Страстната седмица, прекрасен е!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...