16 abr 2014, 22:18

Април

  Poesía
594 1 3

И си плаче небето самичко,

с бели сълзи си плаче -

през април,

и си жали неродената зима,

и прекъсната пролет си жали,

и разни, разни неща -

все неслучили се...

 

И през нашите раждания,

и през тихите смърти -

надживени,

преживени,

незабравени -

все събираме бели снежинки,

през Април

от сляпото,

тъмно небе.

А в Събота Дълга

и Светла,

казват - иде Христос.

И във Вторник, вали си снега,

и небето си плаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светли празници, Сани, Кети!
  • Светли празници, Мая!

    Поздрав за стиха!
  • Този стих звучи в унисон със Страстите Христови, напълно в духа на Страстната седмица, прекрасен е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...