Април
И си плаче небето самичко,
с бели сълзи си плаче -
през април,
и си жали неродената зима,
и прекъсната пролет си жали,
и разни, разни неща -
все неслучили се...
И през нашите раждания,
и през тихите смърти -
надживени,
преживени,
незабравени -
все събираме бели снежинки,
през Април
от сляпото,
тъмно небе.
А в Събота Дълга
и Светла,
казват - иде Христос.
И във Вторник, вали си снега,
и небето си плаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
