29 mar 2008, 13:28

Април

905 0 15

Уж април е, а сякаш декември

е пристигнал при нас дегизиран.

Босо циганче жално трепери

под чадъра на цъфнала вишна.

Уж април, а ни подло подлъга

да захвърлим палта и ботуши

и сега се кикоти зад ъгъла,

скрит от дъжда на сушина.

И априлското слънце е мътно -

като тиква от студ недозряла.

Гръмотевичен облак опънал е

над града ни стоманено тяло.

Но южнякът остана ни верен -

дъх на пролет и свежест донесе.

Хукна зимата начумерена

там, на вишните да се обеси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен пейзаж!Определено ми харесва да те чета!
  • Много хубав стих, Нели!Усмихна ме!
  • Благодаря ви, Вълшебнице и Ангар! Ангар, наистина, последните два реда нещо не ми харесваха, но не можах да измисля нищо друго и затова го пуснах така. Ще помисля за преработка, но нещо напоследък музата ме е изоставила, пиша много рядко, защото нищо не ми идва в главата, или това, което идва, не ми харесва, но ... надеждата крепи човека. Поздрав!
  • Ей, че хубаво! Поздравления!!!
  • Много е хубаво, много оригинално и красиво!
    Но финалът малко ме замисля: може би зимата не сама да се беси, а именно Южнякът да я обеси? Нещо като:

    "Но южнякът остана ни верен -
    дъх на пролет и свежест донесе.
    Вдигна зимата начумерена -
    там, на вишните, да я обеси."

    Като последните два реда могат да имат различни вариации.
    Чудесно пишеш, Нелсан!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....