Април
Уж април е, а сякаш декември
е пристигнал при нас дегизиран.
Босо циганче жално трепери
под чадъра на цъфнала вишна.
Уж април, а ни подло подлъга
да захвърлим палта и ботуши
и сега се кикоти зад ъгъла,
скрит от дъжда на сушина.
И априлското слънце е мътно -
като тиква от студ недозряла.
Гръмотевичен облак опънал е
над града ни стоманено тяло.
Но южнякът остана ни верен -
дъх на пролет и свежест донесе.
Хукна зимата начумерена
там, на вишните да се обеси.
© Нели Вангелова All rights reserved.
