29 мар. 2008 г., 13:28

Април

904 0 15

Уж април е, а сякаш декември

е пристигнал при нас дегизиран.

Босо циганче жално трепери

под чадъра на цъфнала вишна.

Уж април, а ни подло подлъга

да захвърлим палта и ботуши

и сега се кикоти зад ъгъла,

скрит от дъжда на сушина.

И априлското слънце е мътно -

като тиква от студ недозряла.

Гръмотевичен облак опънал е

над града ни стоманено тяло.

Но южнякът остана ни верен -

дъх на пролет и свежест донесе.

Хукна зимата начумерена

там, на вишните да се обеси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен пейзаж!Определено ми харесва да те чета!
  • Много хубав стих, Нели!Усмихна ме!
  • Благодаря ви, Вълшебнице и Ангар! Ангар, наистина, последните два реда нещо не ми харесваха, но не можах да измисля нищо друго и затова го пуснах така. Ще помисля за преработка, но нещо напоследък музата ме е изоставила, пиша много рядко, защото нищо не ми идва в главата, или това, което идва, не ми харесва, но ... надеждата крепи човека. Поздрав!
  • Ей, че хубаво! Поздравления!!!
  • Много е хубаво, много оригинално и красиво!
    Но финалът малко ме замисля: може би зимата не сама да се беси, а именно Южнякът да я обеси? Нещо като:

    "Но южнякът остана ни верен -
    дъх на пролет и свежест донесе.
    Вдигна зимата начумерена -
    там, на вишните, да я обеси."

    Като последните два реда могат да имат различни вариации.
    Чудесно пишеш, Нелсан!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...