29 мар. 2008 г., 13:28

Април

906 0 15

Уж април е, а сякаш декември

е пристигнал при нас дегизиран.

Босо циганче жално трепери

под чадъра на цъфнала вишна.

Уж април, а ни подло подлъга

да захвърлим палта и ботуши

и сега се кикоти зад ъгъла,

скрит от дъжда на сушина.

И априлското слънце е мътно -

като тиква от студ недозряла.

Гръмотевичен облак опънал е

над града ни стоманено тяло.

Но южнякът остана ни верен -

дъх на пролет и свежест донесе.

Хукна зимата начумерена

там, на вишните да се обеси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен пейзаж!Определено ми харесва да те чета!
  • Много хубав стих, Нели!Усмихна ме!
  • Благодаря ви, Вълшебнице и Ангар! Ангар, наистина, последните два реда нещо не ми харесваха, но не можах да измисля нищо друго и затова го пуснах така. Ще помисля за преработка, но нещо напоследък музата ме е изоставила, пиша много рядко, защото нищо не ми идва в главата, или това, което идва, не ми харесва, но ... надеждата крепи човека. Поздрав!
  • Ей, че хубаво! Поздравления!!!
  • Много е хубаво, много оригинално и красиво!
    Но финалът малко ме замисля: може би зимата не сама да се беси, а именно Южнякът да я обеси? Нещо като:

    "Но южнякът остана ни верен -
    дъх на пролет и свежест донесе.
    Вдигна зимата начумерена -
    там, на вишните, да я обеси."

    Като последните два реда могат да имат различни вариации.
    Чудесно пишеш, Нелсан!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...