29.03.2008 г., 13:28

Април

901 0 15

Уж април е, а сякаш декември

е пристигнал при нас дегизиран.

Босо циганче жално трепери

под чадъра на цъфнала вишна.

Уж април, а ни подло подлъга

да захвърлим палта и ботуши

и сега се кикоти зад ъгъла,

скрит от дъжда на сушина.

И априлското слънце е мътно -

като тиква от студ недозряла.

Гръмотевичен облак опънал е

над града ни стоманено тяло.

Но южнякът остана ни верен -

дъх на пролет и свежест донесе.

Хукна зимата начумерена

там, на вишните да се обеси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен пейзаж!Определено ми харесва да те чета!
  • Много хубав стих, Нели!Усмихна ме!
  • Благодаря ви, Вълшебнице и Ангар! Ангар, наистина, последните два реда нещо не ми харесваха, но не можах да измисля нищо друго и затова го пуснах така. Ще помисля за преработка, но нещо напоследък музата ме е изоставила, пиша много рядко, защото нищо не ми идва в главата, или това, което идва, не ми харесва, но ... надеждата крепи човека. Поздрав!
  • Ей, че хубаво! Поздравления!!!
  • Много е хубаво, много оригинално и красиво!
    Но финалът малко ме замисля: може би зимата не сама да се беси, а именно Южнякът да я обеси? Нещо като:

    "Но южнякът остана ни верен -
    дъх на пролет и свежест донесе.
    Вдигна зимата начумерена -
    там, на вишните, да я обеси."

    Като последните два реда могат да имат различни вариации.
    Чудесно пишеш, Нелсан!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...