14 dic 2017, 13:54

Априлски сняг

  Poesía
374 1 0

Когато се влюбваш в мен,

очите ти стават зелени,

а погледът - примирен.

С копитца блестящи елени

потропват по спрялото време,

докосват ме с дъх заскрежен,

когато се влюбваш в мен.

 

Снежинки априлски в танц

блещукат студено и тихо,

притеглят ме в снежен капан.

Прости, че във шеметен ритъм

сърцето ми бие - политат

след моя глас в бавен каданс

снежинки априлски в танц.

 

Отнейде се носи плач.

Лицето ти бавно светлее -

до теб тръгвам в нощния здрач.

Там някой навярно копнее

за някого. В тиха алея

е спрял месецът - нощен пазач.

Отнейде се носи плач.

 

В нощта преди много дни

с дървета, от сняг заскрежени,

приличаха твойте очи

на пролет априлска зелена.

И в утрото светна стаен

в отново потеклото време

стопеният сняг - на сълзи,

в нощта преди много дни.

 

3.07.2003

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...