Когато се влюбваш в мен,

очите ти стават зелени,

а погледът - примирен.

С копитца блестящи елени

потропват по спрялото време,

докосват ме с дъх заскрежен,

когато се влюбваш в мен.

Снежинки априлски в танц

блещукат студено и тихо,

притеглят ме в снежен капан.

Прости, че във шеметен ритъм

сърцето ми бие - политат

след моя глас в бавен каданс

снежинки априлски в танц.

Отнейде се носи плач.

Лицето ти бавно светлее -

до теб тръгвам в нощния здрач.

Там някой навярно копнее

за някого. В тиха алея

е спрял месецът - нощен пазач.

Отнейде се носи плач.

В нощта преди много дни

с дървета, от сняг заскрежени,

приличаха твойте очи

на пролет априлска зелена.

И в утрото светна стаен

в отново потеклото време

стопеният сняг - на сълзи,

в нощта преди много дни.

3.07.2003