14.12.2017 г., 13:54

Априлски сняг

377 1 0

Когато се влюбваш в мен,

очите ти стават зелени,

а погледът - примирен.

С копитца блестящи елени

потропват по спрялото време,

докосват ме с дъх заскрежен,

когато се влюбваш в мен.

 

Снежинки априлски в танц

блещукат студено и тихо,

притеглят ме в снежен капан.

Прости, че във шеметен ритъм

сърцето ми бие - политат

след моя глас в бавен каданс

снежинки априлски в танц.

 

Отнейде се носи плач.

Лицето ти бавно светлее -

до теб тръгвам в нощния здрач.

Там някой навярно копнее

за някого. В тиха алея

е спрял месецът - нощен пазач.

Отнейде се носи плач.

 

В нощта преди много дни

с дървета, от сняг заскрежени,

приличаха твойте очи

на пролет априлска зелена.

И в утрото светна стаен

в отново потеклото време

стопеният сняг - на сълзи,

в нощта преди много дни.

 

3.07.2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...