Когато се влюбваш в мен,
очите ти стават зелени,
а погледът - примирен.
С копитца блестящи елени
потропват по спрялото време,
докосват ме с дъх заскрежен,
когато се влюбваш в мен.
Снежинки априлски в танц
блещукат студено и тихо,
притеглят ме в снежен капан.
Прости, че във шеметен ритъм
сърцето ми бие - политат
след моя глас в бавен каданс
снежинки априлски в танц.
Отнейде се носи плач.
Лицето ти бавно светлее -
до теб тръгвам в нощния здрач.
Там някой навярно копнее
за някого. В тиха алея
е спрял месецът - нощен пазач.
Отнейде се носи плач.
В нощта преди много дни
с дървета, от сняг заскрежени,
приличаха твойте очи
на пролет априлска зелена.
И в утрото светна стаен
в отново потеклото време
стопеният сняг - на сълзи,
в нощта преди много дни.
3.07.2003
© Мария Димитрова Все права защищены