12 ene 2013, 10:39  

Априори

  Poesía
1.2K 0 0

Априори

Надигам чашата със кехлибарения цвят
и тя разказва ми история назад във времето
за полъх нежен на вятър непознат,
откъсващ ме от земята и от бремето...

Познавам този аромат, дълбоко впит във моите ръце, 
наум държах те  и не пусках те.
Но ти избяга, скри се в мрака свой
и в мене не остави грам покой.


Гласа ти... чувам във пустиня необятна.
Лицето ти... пленява със магия тъй приятна.
Очите ти... са блясъци на залеза във моето сърце.
Усмивката ти... рядък миг на откровение.

Красива бе, но само външно. 
И там във нея бушуваше море.
Но не признаваше, а беше тъжно
дълбоко в дъното на нейното сърце.

Погълнала безкрайно много огорчение
и някак си не щеше да се спре.
В душата ù заровени дълбоко скрити
са тези дни, в които я боли.

Листът бе нейният отдушник,
а за мастило нейна бе кръвта.
Ред след ред ранява и лекува 
и търси път към онзи миг.

 

Този тъмен ритуал спасява я
от демоните, бдящи във нощта
и бавно извисява я 
на нови, по-високи стъпала.

Надигам чашата със кехлибарения цвят
и тя разказва ми история назад във времето
за полъх нежен на вятър тъй познат,
откъсващ ме от земята и от бремето...

 

Посвещавам го на apriori и благодаря за вдъхновението!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...