Априори
Надигам чашата със кехлибарения цвят
и тя разказва ми история назад във времето
за полъх нежен на вятър непознат,
откъсващ ме от земята и от бремето...
Познавам този аромат, дълбоко впит във моите ръце,
наум държах те и не пусках те.
Но ти избяга, скри се в мрака свой
и в мене не остави грам покой.
Гласа ти... чувам във пустиня необятна.
Лицето ти... пленява със магия тъй приятна.
Очите ти... са блясъци на залеза във моето сърце. ...