Арена
На път потегли, без да се обърнеш,
загърбил сякаш само празнота,
но знам, че някой ден ще се завърнеш
и ще нахлуеш в мойта самота.
През всички сиви дни и дълги нощи
не ме попита нежно: “Как си ти?“
и няма да попиташ все ли още
сърцето ми с любов към теб тупти.
А женската ми гордост, уязвена,
с усмивка закачлива ще мълчи;
в сърдечната ми кървава арена
не ще проникнат твоите очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados
