31 jul 2010, 13:33

Арена 

  Poesía » De amor
562 0 3

На път потегли, без да се обърнеш,

загърбил сякаш само празнота,

но знам, че някой ден ще се завърнеш

и ще нахлуеш в мойта самота.

 

През всички сиви дни и дълги нощи

не ме попита нежно: “Как си ти?“

и няма да попиташ все ли още

сърцето ми с любов към теб тупти.

 

А женската ми гордост, уязвена,

с усмивка закачлива ще мълчи;

в сърдечната ми кървава арена

не ще проникнат твоите очи.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??