ValeriaTodorova (Валерия Тодорова)
35 2
Jul 31, 2010, 1:33 PM

Арена 

  Poetry » Love
566 0 3

На път потегли, без да се обърнеш,

загърбил сякаш само празнота,

но знам, че някой ден ще се завърнеш

и ще нахлуеш в мойта самота.

 

През всички сиви дни и дълги нощи

не ме попита нежно: “Как си ти?“

и няма да попиташ все ли още

сърцето ми с любов към теб тупти.

 

А женската ми гордост, уязвена,

с усмивка закачлива ще мълчи;

в сърдечната ми кървава арена

не ще проникнат твоите очи.

© Валерия Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??