Арена
На път потегли, без да се обърнеш,
загърбил сякаш само празнота,
но знам, че някой ден ще се завърнеш
и ще нахлуеш в мойта самота.
През всички сиви дни и дълги нощи
не ме попита нежно: “Как си ти?“
и няма да попиташ все ли още
сърцето ми с любов към теб тупти.
А женската ми гордост, уязвена,
с усмивка закачлива ще мълчи;
в сърдечната ми кървава арена
не ще проникнат твоите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Тодорова Всички права запазени
