31.07.2010 г., 13:33 ч.

Арена 

  Поезия » Любовна
516 0 3

На път потегли, без да се обърнеш,

загърбил сякаш само празнота,

но знам, че някой ден ще се завърнеш

и ще нахлуеш в мойта самота.

 

През всички сиви дни и дълги нощи

не ме попита нежно: “Как си ти?“

и няма да попиташ все ли още

сърцето ми с любов към теб тупти.

 

А женската ми гордост, уязвена,

с усмивка закачлива ще мълчи;

в сърдечната ми кървава арена

не ще проникнат твоите очи.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??