5 dic 2020, 2:17

Архипелагът мираж

  Poesía
473 4 6

Потече безвреме сънят наобратно,

направи завой в невъзможност да спре,

заля бреговете вълнá безвъзвратно,

отнесе ни сала в открито море.

 

Едничък любовният блян му е флагът,

звездите проблясват и чезнат отвъд.

И неоткриваем е архипелагът

на щастие, който душите зоват.

 

Миражи посрещат очите зелени,

стъкла огледални на морския мир,

под сала примамват ни водни вселени,

над него небе и надлъж, и нашир.

 

Нима обичта ще доплува до суша,

дочувам шептят изнурени гърди.

Дъхът шифрограма поспря да послуша,

спасени са бедстващите ни съдби.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря за подкрепата, Иржи!
    Понякога обстоятелствата не са според надеждите ни, но се налага да се изправим насреща им.
  • Забрави трудните моменти, Светличка, идват светли празници, а пък и името ти носи тая светлина! Днес , нали стават чудеса, изчисти мислите си, пожелай нещо фантастично като мен и....непременно то ще се случи! Желая ти го от сърце и ти подарявам девиза си "Не може да не може"!!
  • Преживявам труден момент и ме разведрява вашето положително отношение, благодаря и за любими. Спокоен празник пожелавам на всички и стабилно здраве!
  • Красиви са вихрите на въображението, когато душата е цял океан
  • "Дъхът шифрограма поспря да послуша"!!!👏
    Истинско удоволствие ми доставя поетичната ти страничка, Светличка!
    Поздравявам те от цялото си сърце!💕

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...