Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът,
звездите проблясват и чезнат отвъд.
И неоткриваем е архипелагът
на щастие, който душите зоват.
Миражи посрещат очите зелени,
стъкла огледални на морския мир,
под сала примамват ни водни вселени,
над него небе и надлъж, и нашир.
Нима обичта ще доплува до суша,
дочувам шептят изнурени гърди.
Дъхът шифрограма поспря да послуша,
спасени са бедстващите ни съдби.
Понякога обстоятелствата не са според надеждите ни, но се налага да се изправим насреща им.