26 jun 2010, 21:29

Архитектура

782 0 2

Кой избра те, о, Архитектуро,

да послужиш като способ прост

чест и почит нечие его да заслужи,

да нахраниш критикарска злост?

 

Кой премени те, о, Архитектуро,

в слава, лустро, сензационна новота

и твоите доблести без жал  прокуди

за едната преходна следа?

 

Който, той забравил е нахално,

че ти пулсираш и издишаш красота,

на сляп се прави и нехайно

отрича в тебе своята душа.

 

Но ти си там –

по улиците, книгите,

любимите места

и пазиш, знам,

в годините

човешката следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да не си колежка ;D!Интересна тема.Относно питането,което ми отправи,ще трябва оставиш някакъв имейл,защото не си посочила в профила си и няма как да ти отговоря на лично
  • Странна възхвала, но пък добре изпълнена! Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...