Архитектура
Кой избра те, о, Архитектуро,
да послужиш като способ прост
чест и почит нечие его да заслужи,
да нахраниш критикарска злост?
Кой премени те, о, Архитектуро,
в слава, лустро, сензационна новота
и твоите доблести без жал прокуди
за едната преходна следа?
Който, той забравил е нахално,
че ти пулсираш и издишаш красота,
на сляп се прави и нехайно
отрича в тебе своята душа.
Но ти си там –
по улиците, книгите,
любимите места
и пазиш, знам,
в годините
човешката следа.
© Виолета All rights reserved.
