15 sept 2011, 20:11

Аритмия

  Poesía
625 0 4

 

 

АРИТМИЯ

 

 

–  „Колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на комунизма!”

– И тогава вече ще настъпи безвъзвратно краят на света.

 

И се чудя как да харижа на ближния

едната от двете си ризи,

когато той, за да си нахрани хрътките,

ме лишава дори и от залъка твърд?

 

Аз не искам случаен Мойсей

да ме води до края на дните ми

в някаква жарка безкрайна пустиня.

 

Сърцето ми почва да бие безритъмно,

когато си спомня за тебе, сестрице-Родино...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...