15 sept 2011, 20:11

Аритмия

  Poesía
623 0 4

 

 

АРИТМИЯ

 

 

–  „Колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на комунизма!”

– И тогава вече ще настъпи безвъзвратно краят на света.

 

И се чудя как да харижа на ближния

едната от двете си ризи,

когато той, за да си нахрани хрътките,

ме лишава дори и от залъка твърд?

 

Аз не искам случаен Мойсей

да ме води до края на дните ми

в някаква жарка безкрайна пустиня.

 

Сърцето ми почва да бие безритъмно,

когато си спомня за тебе, сестрице-Родино...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...