15.09.2011 г., 20:11

Аритмия

619 0 4

 

 

АРИТМИЯ

 

 

–  „Колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на комунизма!”

– И тогава вече ще настъпи безвъзвратно краят на света.

 

И се чудя как да харижа на ближния

едната от двете си ризи,

когато той, за да си нахрани хрътките,

ме лишава дори и от залъка твърд?

 

Аз не искам случаен Мойсей

да ме води до края на дните ми

в някаква жарка безкрайна пустиня.

 

Сърцето ми почва да бие безритъмно,

когато си спомня за тебе, сестрице-Родино...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...