Sep 15, 2011, 8:11 PM

Аритмия

  Poetry
620 0 4

 

 

АРИТМИЯ

 

 

–  „Колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на комунизма!”

– И тогава вече ще настъпи безвъзвратно краят на света.

 

И се чудя как да харижа на ближния

едната от двете си ризи,

когато той, за да си нахрани хрътките,

ме лишава дори и от залъка твърд?

 

Аз не искам случаен Мойсей

да ме води до края на дните ми

в някаква жарка безкрайна пустиня.

 

Сърцето ми почва да бие безритъмно,

когато си спомня за тебе, сестрице-Родино...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...