6 jun 2013, 10:18

Арменци (По повод годишнината от Арменския геноцид)

693 0 0


Дълги, неравни, бледи редици,

бледи, изпити редици на жертви,

бащи и деца, майки и старци, невинни девици,

безмълвни войници в лобния поход,

в окови изправен човешки копнеж!

 

Очите без поглед,

но устните шепнат

изповед страшна,

окъпана в кръв!

 

Шепотът екне в стръмни пътеки,

скалисти върхари и мрачни усои,

шепотът търси своята истина

във хватка нелека,

безсилни пред нея са

ями, капани, скрити завои...

 

Дълги редици от храбри герои,

жертви на крив ятаган

и на нещо подобно, по-ново,

жертви, защото са други,

с печата на древност, на кръст

и на слово.

 

Поели пътя на своето право,

на собствено Аз,

горди със истинско минало,

свързани здраво,

те чакат и своето време,

те знаят, ще дойде техният час!

 

                                                      гр. София, 24.04.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...