6.06.2013 г., 10:18

Арменци (По повод годишнината от Арменския геноцид)

685 0 0


Дълги, неравни, бледи редици,

бледи, изпити редици на жертви,

бащи и деца, майки и старци, невинни девици,

безмълвни войници в лобния поход,

в окови изправен човешки копнеж!

 

Очите без поглед,

но устните шепнат

изповед страшна,

окъпана в кръв!

 

Шепотът екне в стръмни пътеки,

скалисти върхари и мрачни усои,

шепотът търси своята истина

във хватка нелека,

безсилни пред нея са

ями, капани, скрити завои...

 

Дълги редици от храбри герои,

жертви на крив ятаган

и на нещо подобно, по-ново,

жертви, защото са други,

с печата на древност, на кръст

и на слово.

 

Поели пътя на своето право,

на собствено Аз,

горди със истинско минало,

свързани здраво,

те чакат и своето време,

те знаят, ще дойде техният час!

 

                                                      гр. София, 24.04.2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...