24 feb 2021, 5:57

Аромат на живот

  Poesía
449 1 6

Събирам си трошици радост късна,

в нощта, порозовяла от екстаз,

минутите узрели си откъсвам

с черешов вкус и сладост в пласт след пласт.

 

Живея и обичам, без да спирам

и вдишвам аромата на живот,

и малки чудеса навред намирам

под Божия любящ небесен свод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Георги!
  • Прекрасно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Миночка! Щастието ни е да обичаме и да сме обичани! Но любовта, която излъчваме към другите ни носи много радост, независимо от това, че обратната връзка, може да е различна от нашата
    Благодаря, Деа! Бог ни е обградил с любов и чудеса, които бликат в нас и около нас
    Благодаря, Калине! Щастието е като малко парченце шоколад, дребно, но сладко!
  • Благодаря ти, Зеленичко, за това парченце щастие!
  • Красотичка!💖

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...