24 feb 2021, 5:57

Аромат на живот

  Poesía
437 1 6

Събирам си трошици радост късна,

в нощта, порозовяла от екстаз,

минутите узрели си откъсвам

с черешов вкус и сладост в пласт след пласт.

 

Живея и обичам, без да спирам

и вдишвам аромата на живот,

и малки чудеса навред намирам

под Божия любящ небесен свод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Георги!
  • Прекрасно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Миночка! Щастието ни е да обичаме и да сме обичани! Но любовта, която излъчваме към другите ни носи много радост, независимо от това, че обратната връзка, може да е различна от нашата
    Благодаря, Деа! Бог ни е обградил с любов и чудеса, които бликат в нас и около нас
    Благодаря, Калине! Щастието е като малко парченце шоколад, дребно, но сладко!
  • Благодаря ти, Зеленичко, за това парченце щастие!
  • Красотичка!💖

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....