Feb 24, 2021, 5:57 AM

Аромат на живот

  Poetry
434 1 6

Събирам си трошици радост късна,

в нощта, порозовяла от екстаз,

минутите узрели си откъсвам

с черешов вкус и сладост в пласт след пласт.

 

Живея и обичам, без да спирам

и вдишвам аромата на живот,

и малки чудеса навред намирам

под Божия любящ небесен свод.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Георги!
  • Прекрасно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Миночка! Щастието ни е да обичаме и да сме обичани! Но любовта, която излъчваме към другите ни носи много радост, независимо от това, че обратната връзка, може да е различна от нашата
    Благодаря, Деа! Бог ни е обградил с любов и чудеса, които бликат в нас и около нас
    Благодаря, Калине! Щастието е като малко парченце шоколад, дребно, но сладко!
  • Благодаря ти, Зеленичко, за това парченце щастие!
  • Красотичка!💖

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...