21 abr 2004, 7:23

Аромат на лимонада

  Poesía
1.9K 0 0
Тихо – толкова е тихо... и пусто и страшно. Затвориха ме в бутилка и ме захвърлиха в морето. И вече нищо не помня. Кой ще ме намери...кога...? А този който ме хвърли къде е ? Остави ми само малък свят в шише от лимонада. А как ми липсва тревата...студена и влажна да гали грижливо сресаната ми коса. Как ми липсва калинките да се оплитат в ръце ми... аромата на теменугите...вкуса на дивите шипки... Липсва ми дъха на момчето което обичах тайно... Все гледам назад към изгубеното, взирам се през стъклото за да видя къде сгреших, но немога да видя дори себе си. И се питам бях ли наистина там на поляната с калинките??? Дали пък не съм си измислила миналото за да не полудея от бъдещето??? Стоя си в бутилката рошава и мръсна, а погледа ми е все така изпит от взиране през вълните, от дългото чакане... чакам някой да ме намери за да среше косите ми, да измие лицето ми от срама че незнам коя съм и каква съм била преди. Очите ми пак парят...горят в празната тишина и изгарят мислите... Помня само...шишето и аромата на лимонада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...