21.04.2004 г., 7:23

Аромат на лимонада

1.9K 0 0
Тихо – толкова е тихо... и пусто и страшно. Затвориха ме в бутилка и ме захвърлиха в морето. И вече нищо не помня. Кой ще ме намери...кога...? А този който ме хвърли къде е ? Остави ми само малък свят в шише от лимонада. А как ми липсва тревата...студена и влажна да гали грижливо сресаната ми коса. Как ми липсва калинките да се оплитат в ръце ми... аромата на теменугите...вкуса на дивите шипки... Липсва ми дъха на момчето което обичах тайно... Все гледам назад към изгубеното, взирам се през стъклото за да видя къде сгреших, но немога да видя дори себе си. И се питам бях ли наистина там на поляната с калинките??? Дали пък не съм си измислила миналото за да не полудея от бъдещето??? Стоя си в бутилката рошава и мръсна, а погледа ми е все така изпит от взиране през вълните, от дългото чакане... чакам някой да ме намери за да среше косите ми, да измие лицето ми от срама че незнам коя съм и каква съм била преди. Очите ми пак парят...горят в празната тишина и изгарят мислите... Помня само...шишето и аромата на лимонада...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...