19 nov 2014, 7:34

Арсен Люпен

  Poesía
669 0 2
С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...

И просяци с невярващи очи
отнасят скришно купища монети,
от алчност скъсаните им торби
постилат по следите им пътека.

На всеки минувач в ръка ще дам
парица-лист и кестени-брилянти,
но в психиатрията (вече знам!)
ще ме поканят с ризка и тиранти…

Дали нормално е да си кретен
или пък тухла в римската стена ?!...
Това не знам, пък и не ми е ден
да споря с любопитната тълпа.

Мъглата пада и човек се губи
посред имагинерните надежди
и сладко в коловоза от илюзии
за утрешният ден се презареждам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...