Nov 19, 2014, 7:34 AM

Арсен Люпен

  Poetry
658 0 2
С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...

И просяци с невярващи очи
отнасят скришно купища монети,
от алчност скъсаните им торби
постилат по следите им пътека.

На всеки минувач в ръка ще дам
парица-лист и кестени-брилянти,
но в психиатрията (вече знам!)
ще ме поканят с ризка и тиранти…

Дали нормално е да си кретен
или пък тухла в римската стена ?!...
Това не знам, пък и не ми е ден
да споря с любопитната тълпа.

Мъглата пада и човек се губи
посред имагинерните надежди
и сладко в коловоза от илюзии
за утрешният ден се презареждам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...