19 нояб. 2014 г., 07:34

Арсен Люпен

668 0 2
С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...

И просяци с невярващи очи
отнасят скришно купища монети,
от алчност скъсаните им торби
постилат по следите им пътека.

На всеки минувач в ръка ще дам
парица-лист и кестени-брилянти,
но в психиатрията (вече знам!)
ще ме поканят с ризка и тиранти…

Дали нормално е да си кретен
или пък тухла в римската стена ?!...
Това не знам, пък и не ми е ден
да споря с любопитната тълпа.

Мъглата пада и човек се губи
посред имагинерните надежди
и сладко в коловоза от илюзии
за утрешният ден се презареждам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...