/От цикъла „Сюрреализъм”/

Неосъзната, сгушена в безумие...

Недокосната и непрогледна...

В космическите цикли преродила

представите на първа и последна.

Информационен бит от висши редове,

безимен и неназовим...

Неопетнен от млади светове

Той просто Е, тя просто Е.

Мълчание, енергия без грим.

Феерия от чудеса,

конгломерат от съновидения.

Преливащ акт в прегръдка на Процеса,

и дъжд от обновления.

Един импулс, измислици плодил

в утроба – алгоритъм на идеи...

Блуждаещ огън блато озарил.

Дворец издигнат в просешки бордей.

Скътах ангстрьомното познание

от вечно младия артфакт.

Сетивата са кафеза за съзнанието

а времената са Космическата катаракта.