16.07.2018 г., 16:57

Артфакт

605 0 0

 

 

/От цикъла „Сюрреализъм”/

 

Неосъзната, сгушена в безумие...

Недокосната и непрогледна...

В космическите цикли преродила

представите на първа и последна.

 

Информационен бит от висши редове,

безимен и неназовим...

Неопетнен от млади светове

Той просто Е, тя просто Е.

Мълчание, енергия без грим.

 

Феерия от чудеса,

конгломерат от съновидения.

Преливащ акт в прегръдка на Процеса,

и дъжд от обновления.

 

Един импулс, измислици плодил

в утроба – алгоритъм на идеи...

Блуждаещ огън блато озарил.

Дворец издигнат в просешки бордей.

 

Скътах ангстрьомното познание

от вечно младия артфакт.

Сетивата са кафеза за съзнанието

а времената са Космическата катаракта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...