13 oct 2008, 21:51

Астралните сърца са си достатъчни

  Poesía
877 0 31

                                                 музика: http://vbox7.com/play:097d37a0

 

Ръцете - четири. И пламъка на свещ -

прегърнат, трепка в бездихание

Пианото отсреща - само вещ,

акордите изпяло на сърцата им.

 

По тъмните пътеки на кръвта

единствено те двамата пътуват.

В очите си оставят утринта

и плачейки, със нея се сбогуват.

 

Той с устните целува две ръце,

които са го галели до скоро,

на Бога моли се като дете

да продължават ласките им в бяло.

 

А тя шепти тъй ласкаво - по женски:

Недей плачи! От твоите сълзи

свещта ще изгасиш. И няма скоро

да я разпалим - с обичта ни да гори.

 

И само споменът, от пламъка погален

от дланите ще топли в зимни дни.

И безпощадно, с ударите си камбанни,

астралните сърца са си достатъчни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...