13 окт. 2008 г., 21:51

Астралните сърца са си достатъчни

878 0 31

                                                 музика: http://vbox7.com/play:097d37a0

 

Ръцете - четири. И пламъка на свещ -

прегърнат, трепка в бездихание

Пианото отсреща - само вещ,

акордите изпяло на сърцата им.

 

По тъмните пътеки на кръвта

единствено те двамата пътуват.

В очите си оставят утринта

и плачейки, със нея се сбогуват.

 

Той с устните целува две ръце,

които са го галели до скоро,

на Бога моли се като дете

да продължават ласките им в бяло.

 

А тя шепти тъй ласкаво - по женски:

Недей плачи! От твоите сълзи

свещта ще изгасиш. И няма скоро

да я разпалим - с обичта ни да гори.

 

И само споменът, от пламъка погален

от дланите ще топли в зимни дни.

И безпощадно, с ударите си камбанни,

астралните сърца са си достатъчни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...