Астралните сърца са си достатъчни
музика: http://vbox7.com/play:097d37a0
Ръцете - четири. И пламъка на свещ -
прегърнат, трепка в бездихание
Пианото отсреща - само вещ,
акордите изпяло на сърцата им.
По тъмните пътеки на кръвта
единствено те двамата пътуват.
В очите си оставят утринта
и плачейки, със нея се сбогуват.
Той с устните целува две ръце,
които са го галели до скоро,
на Бога моли се като дете
да продължават ласките им в бяло.
А тя шепти тъй ласкаво - по женски:
Недей плачи! От твоите сълзи
свещта ще изгасиш. И няма скоро
да я разпалим - с обичта ни да гори.
И само споменът, от пламъка погален
от дланите ще топли в зимни дни.
И безпощадно, с ударите си камбанни,
астралните сърца са си достатъчни.
© Петя Кръстева All rights reserved.
