13.10.2008 г., 21:51

Астралните сърца са си достатъчни

875 0 31

                                                 музика: http://vbox7.com/play:097d37a0

 

Ръцете - четири. И пламъка на свещ -

прегърнат, трепка в бездихание

Пианото отсреща - само вещ,

акордите изпяло на сърцата им.

 

По тъмните пътеки на кръвта

единствено те двамата пътуват.

В очите си оставят утринта

и плачейки, със нея се сбогуват.

 

Той с устните целува две ръце,

които са го галели до скоро,

на Бога моли се като дете

да продължават ласките им в бяло.

 

А тя шепти тъй ласкаво - по женски:

Недей плачи! От твоите сълзи

свещта ще изгасиш. И няма скоро

да я разпалим - с обичта ни да гори.

 

И само споменът, от пламъка погален

от дланите ще топли в зимни дни.

И безпощадно, с ударите си камбанни,

астралните сърца са си достатъчни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...