Paur (Симеон Дончев)
336 2667
29 mar 2007, 13:33

... ата... 

  Poesía
1114 0 3

 

 ... ата...

В Бургас се завръщам.
 От лодката слизам.
 Отпивам раним Тишин-ата.

 От лодката слизам -
 прегърнал надежда.
 Очаквам със трепет Зор-ата...

 Към Тройката бавно
 вървя... Неспособен
 да обясня докрай Нещ-ата...
 
 И искам, не мога
 да върна скъп спомен,
 внезапно разбил се в Тъм-ата...

 Блестящи витрини -
 корави сърца...
 Усещам и болка... Вин-ата...

 В Бургас все се връщам.
 Опитвам отново...
 Живея Между... И в Сълз-ата...
 
 а Гларусът - брат ми,
 брат на моряка
 оглася със вик Самот-ата...:

"В Бургас все се връщаам... ата... ... ата..."

14.02.2001  

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума. Тя е дъщеря на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“)...
  • Човече, трябва да работя Страхотно, Симо, макар и тъжно!...
  • Много ми хареса ! И аз понеже, по подобен начин имам стих "...има". Оригинално е!
Propuestas
: ??:??