Mar 29, 2007, 1:33 PM

... ата...

  Poetry
1.3K 0 3

 

 ... ата...

В Бургас се завръщам.
 От лодката слизам.
 Отпивам раним Тишин-ата.

 От лодката слизам -
 прегърнал надежда.
 Очаквам със трепет Зор-ата...

 Към Тройката бавно
 вървя... Неспособен
 да обясня докрай Нещ-ата...
 
 И искам, не мога
 да върна скъп спомен,
 внезапно разбил се в Тъм-ата...

 Блестящи витрини -
 корави сърца...
 Усещам и болка... Вин-ата...

 В Бургас все се връщам.
 Опитвам отново...
 Живея Между... И в Сълз-ата...
 
 а Гларусът - брат ми,
 брат на моряка
 оглася със вик Самот-ата...:

"В Бургас все се връщаам... ата... ... ата..."

14.02.2001  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума. Тя е дъщеря на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“)...
  • Човече, трябва да работя Страхотно, Симо, макар и тъжно!...
  • Много ми хареса ! И аз понеже, по подобен начин имам стих "...има". Оригинално е!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...