... ата...
... ата...
В Бургас се завръщам.
От лодката слизам.
Отпивам раним Тишин-ата.
От лодката слизам -
прегърнал надежда.
Очаквам със трепет Зор-ата...
Към Тройката бавно
вървя... Неспособен
да обясня докрай Нещ-ата...
И искам, не мога
да върна скъп спомен,
внезапно разбил се в Тъм-ата...
Блестящи витрини -
корави сърца...
Усещам и болка... Вин-ата...
В Бургас все се връщам.
Опитвам отново...
Живея Между... И в Сълз-ата...
а Гларусът - брат ми,
брат на моряка
оглася със вик Самот-ата...:
"В Бургас все се връщаам... ата... ... ата..."
14.02.2001
© Симеон Дончев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума. Тя е дъщеря на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“)...
-
Човече, трябва да работя
Страхотно, Симо, макар и тъжно!... -
Много ми хареса! И аз понеже, по подобен начин имам стих "...има". Оригинално е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
