Mar 29, 2007, 1:33 PM

... ата...

  Poetry
1.3K 0 3

 

 ... ата...

В Бургас се завръщам.
 От лодката слизам.
 Отпивам раним Тишин-ата.

 От лодката слизам -
 прегърнал надежда.
 Очаквам със трепет Зор-ата...

 Към Тройката бавно
 вървя... Неспособен
 да обясня докрай Нещ-ата...
 
 И искам, не мога
 да върна скъп спомен,
 внезапно разбил се в Тъм-ата...

 Блестящи витрини -
 корави сърца...
 Усещам и болка... Вин-ата...

 В Бургас все се връщам.
 Опитвам отново...
 Живея Между... И в Сълз-ата...
 
 а Гларусът - брат ми,
 брат на моряка
 оглася със вик Самот-ата...:

"В Бургас все се връщаам... ата... ... ата..."

14.02.2001  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума. Тя е дъщеря на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“)...
  • Човече, трябва да работя Страхотно, Симо, макар и тъжно!...
  • Много ми хареса ! И аз понеже, по подобен начин имам стих "...има". Оригинално е!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...