29 мар. 2007 г., 13:33

... ата...

Поэзия

1.3K 0 3

... ата...

В Бургас се завръщам.
От лодката слизам.
Отпивам раним Тишин-ата.

От лодката слизам -
прегърнал надежда.
Очаквам със трепет Зор-ата...

Към Тройката бавно
вървя... Неспособен
да обясня докрай Нещ-ата...

И искам, не мога
да върна скъп спомен,
внезапно разбил се в Тъм-ата...

Блестящи витрини -
корави сърца...
Усещам и болка... Вин-ата...

В Бургас все се връщам.
Опитвам отново...
Живея Между... И в Сълз-ата...

а Гларусът - брат ми,
брат на моряка
оглася със вик Самот-ата...:

"В Бургас все се връщаам... ата... ... ата..."

14.02.2001

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Paur (Симеон Дончев)

Ата (на старогръцки: Ἄτη, Ate) в древногръцката митология е богиня на заслепяването (Ἄτη), заблуждението, помрачението на ума. Тя е дъщеря на Ерида, богинята на раздора, и внучка на Никта. Тя е придружавана често от нейната сестра Дисномия („беззаконието“)...

2017-12-08T14:27:17+02:00
Индиана (Криси)

Човече, трябва да работя Страхотно, Симо, макар и тъжно!...

2008-08-27T09:36:26+03:00
didislava (Дидислава)

Много ми хареса ! И аз понеже, по подобен начин имам стих "...има". Оригинално е!

2007-03-29T14:02:09+03:00