5 abr 2021, 19:53

Атавистично

  Poesía
619 11 5

Ехо е останало във пещерите,
до което няма да достигнем.
Само стръмното платно на облаците
се издига,
разпиляно във случайните моменти.
А очите са дула след изстрел -
хлътнали и почернели.

...Халосни надежди са изстреляни
в мъртвата абстракция на дните...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Халосни надежди са изстреляни
    в мъртвата абстракция на дните...
    Страхотно!
  • Толкова малко думи, а толкова много си казал, Маестро!
    Немея пред таланта ти!
  • Много хубаво и образно!
  • Пещери са нашите души...
    Все още пазим тъмен страх,
    който радостта ни руши
    дочуем ли дяволски смях!

    Поздравления за написаното от теб, Младен!
    А може би инстинктът за съхранение е ехото, което възстановява древното в нас!?
  • Ехото е време... От далечни епохи заченато... Преминава през нас... Повтарят го децата ни... И продължава... през времето... А в пещерите е останало това, което не е могло да се приспособи... което не сме разбрали...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...