5.04.2021 г., 19:53 ч.

Атавистично 

  Поезия
458 11 5

Ехо е останало във пещерите,
до което няма да достигнем.
Само стръмното платно на облаците
се издига,
разпиляно във случайните моменти.
А очите са дула след изстрел -
хлътнали и почернели.

...Халосни надежди са изстреляни
в мъртвата абстракция на дните...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Халосни надежди са изстреляни
    в мъртвата абстракция на дните...
    Страхотно!
  • Толкова малко думи, а толкова много си казал, Маестро!
    Немея пред таланта ти!
  • Много хубаво и образно!
  • Пещери са нашите души...
    Все още пазим тъмен страх,
    който радостта ни руши
    дочуем ли дяволски смях!

    Поздравления за написаното от теб, Младен!
    А може би инстинктът за съхранение е ехото, което възстановява древното в нас!?
  • Ехото е време... От далечни епохи заченато... Преминава през нас... Повтарят го децата ни... И продължава... през времето... А в пещерите е останало това, което не е могло да се приспособи... което не сме разбрали...
Предложения
: ??:??