Apr 5, 2021, 7:53 PM

Атавистично

  Poetry
615 11 5

Ехо е останало във пещерите,
до което няма да достигнем.
Само стръмното платно на облаците
се издига,
разпиляно във случайните моменти.
А очите са дула след изстрел -
хлътнали и почернели.

...Халосни надежди са изстреляни
в мъртвата абстракция на дните...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Халосни надежди са изстреляни
    в мъртвата абстракция на дните...
    Страхотно!
  • Толкова малко думи, а толкова много си казал, Маестро!
    Немея пред таланта ти!
  • Много хубаво и образно!
  • Пещери са нашите души...
    Все още пазим тъмен страх,
    който радостта ни руши
    дочуем ли дяволски смях!

    Поздравления за написаното от теб, Младен!
    А може би инстинктът за съхранение е ехото, което възстановява древното в нас!?
  • Ехото е време... От далечни епохи заченато... Преминава през нас... Повтарят го децата ни... И продължава... през времето... А в пещерите е останало това, което не е могло да се приспособи... което не сме разбрали...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...