5 апр. 2021 г., 19:53

Атавистично

Поэзия

620 11 5

Ехо е останало във пещерите,
до което няма да достигнем.
Само стръмното платно на облаците
се издига,
разпиляно във случайните моменти.
А очите са дула след изстрел -
хлътнали и почернели.

...Халосни надежди са изстреляни
в мъртвата абстракция на дните...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

РосиДимова (Росица Димова)

Халосни надежди са изстреляни
в мъртвата абстракция на дните...
Страхотно!

2021-04-07T14:57:29+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Толкова малко думи, а толкова много си казал, Маестро!
Немея пред таланта ти!

2021-04-06T20:46:52+03:00
limeruna (Йоана)

Много хубаво и образно!

2021-04-06T20:40:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Пещери са нашите души...
Все още пазим тъмен страх,
който радостта ни руши
дочуем ли дяволски смях!

Поздравления за написаното от теб, Младен!
А може би инстинктът за съхранение е ехото, което възстановява древното в нас!?

2021-04-06T10:48:25+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Ехото е време... От далечни епохи заченато... Преминава през нас... Повтарят го децата ни... И продължава... през времето... А в пещерите е останало това, което не е могло да се приспособи... което не сме разбрали...

2021-04-06T10:14:15+03:00