Вързана съм по принуда
или съм просто мазохист.
Обичаш ме на амплитуди,...
ти безбожен атеист!
За тебе няма нищо свято -
наля в кръвта адреналин!
Какво ще правя? Вече смятам
със тебе да се разделим.
Но погледът ти щом намеря,
в мене еква водопад.
Пълноводни чувства лея,
а в очите звездопад!
Моля те да спреш за малко!
С мен не бързай! За къде?
Че изпусна ли те, жалко,
ще остана без нозе!
Много вързани са в кърпа,
ала огън ги гори!
Любовта към мен те дърпа,
но от нея ме боли!
14-03-2016
Д.В.
© Десислава Вълова Todos los derechos reservados