Атеист

30 мар. 2016 г., 07:59

Поэзия » Любовная

351 0 3

Вързана съм по принуда
или съм просто мазохист.
Обичаш ме на амплитуди,...
ти безбожен атеист!

За тебе няма нищо свято -
наля в кръвта адреналин!
Какво ще правя? Вече смятам
със тебе да се разделим.

Но погледът ти щом намеря,
в мене еква водопад.
Пълноводни чувства лея,
а в очите звездопад!

Моля те да спреш за малко!
С мен не бързай! За къде?
Че изпусна ли те, жалко,
ще остана без нозе!

Много вързани са в кърпа,
ала огън ги гори!
Любовта към мен те дърпа,
но от нея ме боли!

14-03-2016
Д.В.

Веси_Еси (Еси)

2016-03-31T22:00:32+03:00

Силен финал. Харесах!
geni24 (Евгения Георгиева)

2016-03-31T08:25:15+03:00

Много вързани са в кърпа,
ала огън ги гори!
Любовта към мен те дърпа,
но от нея ме боли!..............Хубав стих!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-03-31T08:13:26+03:00

Понякога любовта е доста трудно нещо, но без нея не може. Поздравления за стихотворението!