30 oct 2013, 21:22  

Атлас

  Poesía
800 0 0

Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,

щях сигурно да бъда много по-честит.

Така дилемата, дали кокошката е първа или не,

ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.

 

По свой си начин с крила припляска дъщерята

и пое нагоре по Сизифовия път,

а пък жена ми още търси с показалка

началото и края в „Тебеширеният кръг“...

 

Останал пак единствен да крепя небето,

като тепетата в хералдиката на града,

от кривото си рамо съзерцавам битието

и се опитвам смисълът му кух да разбера.

 

И тъй улисан да въртя Земята с десен крак

и вадя мигли, паднали в очите на циклоните,

не забелязвам тихо в призрачният зрак

как Слънцето с любов залязва над Родопите...

 

Изгубен в превода ще си остана заслепен,

пропуснал или проиграл на зар мига,

и в тъмното полукълбо досадно уморен

от своята ефирна тежест ще се отърва.

 

Ще ме завият протоколно с рохки буци,

ще ме поръсят с жито, от чийто клас,

ще храня тайно цигани и внуци,

а те ще се повтарят като нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...