30.10.2013 г., 21:22  

Атлас

795 0 0

Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,

щях сигурно да бъда много по-честит.

Така дилемата, дали кокошката е първа или не,

ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.

 

По свой си начин с крила припляска дъщерята

и пое нагоре по Сизифовия път,

а пък жена ми още търси с показалка

началото и края в „Тебеширеният кръг“...

 

Останал пак единствен да крепя небето,

като тепетата в хералдиката на града,

от кривото си рамо съзерцавам битието

и се опитвам смисълът му кух да разбера.

 

И тъй улисан да въртя Земята с десен крак

и вадя мигли, паднали в очите на циклоните,

не забелязвам тихо в призрачният зрак

как Слънцето с любов залязва над Родопите...

 

Изгубен в превода ще си остана заслепен,

пропуснал или проиграл на зар мига,

и в тъмното полукълбо досадно уморен

от своята ефирна тежест ще се отърва.

 

Ще ме завият протоколно с рохки буци,

ще ме поръсят с жито, от чийто клас,

ще храня тайно цигани и внуци,

а те ще се повтарят като нас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...